Еврейски празници в България

Еврейският лунно-слънчев календар (Луах)

Еврейският календар е една от най-древните действащи календарни системи в света. Той е лунно-слънчев (лунисоларен), което означава, че месеците се определят от фазите на луната, а годишният цикъл е синхронизиран със слънчевата астрономическа година и сезоните.

Как функционира календарът

• Лунни месеци: Всеки месец започва с новолунието (Рош Ходеш) и трае 29 или 30 дни. Обикновената лунна година има 12 месеца и около 354 дни.
• Синхронизация със слънцето: За да не се измества пролетният празник Песах през другите сезони (библейското изискване той винаги да бъде през пролетта), в 7 от всеки 19 години се добавя 13-и високосен месец (Адар II).
• Начало на денонощието: В еврейската традиция денят започва от залез слънце на предходната вечер. Затова всички празници и Шабат (събота) настъпват още в навечерието на обявената календарна дата.
• Летоброене: Еврейското летоброене брои годините от сътворението на света (Анам Мунди) според еврейското тълкувание на Библията (Танах).

Песах (Пасха) – Празникът на свободата

Песах е един от трите големи поклоннически празника (Шалош Регалим) в юдаизма. Той трае седем дни (осем в диаспората) през пролетния месец Нисан и чества освобождението на еврейския народ от египетското робство под предводителството на пророк Мойсей.

Обичаи и ритуали за Песах

• Седер Песах: Тържествената семейна вечеря в първата вечер (и втората в диаспората). По време на вечерята се чете Пасхалната Хагада – преразказ на историята за Изхода от Египет, десетте напасти и преминаването през Червено море.
• Забрана за квасен хляб (Хамец): През целия празничен период е забранено консумирането, притежаването и дори държането в дома на всякаква храна с квас или мая (хляб, тестени изделия, бира). Преди празника домът се почиства основно.
• Маца (безквасен хляб): На трапезата се яде специален тънък безквасен хляб – маца, напомнящ за бързината, с която евреите са напуснали Египет, без време тестото им да втаса.
• Седерната чиния (Кеара): На масата се поставя специално плато със символични храни: горчиви треви (марор) – символ на горчивината на робството; сладка смес от ябълки, орехи и вино (харосет) – символ на глината за тухли в Египет; печено яйце (бейца) и костица (зроа).

Рош Ашана и Йом Кипур: Дните на благоговение

Есенният празничен цикъл през месец Тишри концентрира най-важните духовни моменти в юдаизма – самовглъбяване, опрощение и ново начало.

Рош Ашана (Еврейската Нова година)

Празникът бележи сътворението на света и човека. Вярва се, че на този ден Бог отваря небесните книги и съди постъпките на всяко човешко същество за изминалата година:

• Шана Това Уметука: Пожелание за „добра и сладка година“. Традиция е да се топят резени ябълка в пчелен мед, както и да се яде нар с множеството му зърна – символ на изобилие от добри дела.
• Звукът на шофара: В синагогата тържествено се надува шофар (рог от овен), чийто пронизителен глас зове душите към покаяние и духовно събуждане.

Йом Кипур (Денят на изкуплението)

Десет дни след Рош Ашана настъпва Йом Кипур – най-свещеният ден в еврейския календар (Шабат Шабатон – „Събота на съботите“):

• Пълен 25-часов пост: От залез слънце до появата на звездите на следващата вечер вярващите се въздържат напълно от всякаква храна, вода, кожени обувки и удобства.
• Молитва и прошка: Денят се прекарва в интензивна молитва в синагогата за опрощаване на греховете между човека и Бога. Важно правило е, че греховете между човек и човек не могат да бъдат опростени на Йом Кипур, докато засегнатият първо не прости лично.
• Завършек: Празникът завършва с финалния дълъг звук на шофара (Ткиа Гдола), символизиращ затварянето на Небесните порти и опрощението.

Сукот, Ханука и Пурим: Празници на радостта и светлината

Сукот (Празникът на шатрите)

Започва 5 дни след Йом Кипур и трае седем дни. Празникът възпоменава 40-те години, прекарани от еврейския народ в пустинята след Изхода, когато са живели във временни колиби (сука). По време на празника се строят шатри на открито с покрив от клони, в които семействата се хранят и посрещат гости, и се благославят „Четирите вида растения“ (арбаа миним – етрог, палмова клонка лулав, мирта и върба).

Ханука (Празникът на светлините)

Чества се осем дни през месец Кислев (ноември или декември). Празникът напомня за победата на макавеите над селевкидите и повторното освещаване на Йерусалимския храм през II в. пр.н.е.:

• Чудото с маслото: След освобождаването на Храма било намерено само едно малко глинено делче с осветен зехтин – достатъчно за горене на златния светилник (Менора) само за един ден. По чудо маслото горяло цели осем дни, докато било приготвено ново.
• Палене на ханукия: Всяка вечер в домовете се пали по една нова свещ на специалния деветсвещник (ханукия) с помощта на служебната свещ (шамаш), докато на осмия ден светят всички осем свещи. Светилникът се поставя на прозореца, за да възвестява чудото.
• Традиционни ястия: Ядат се ястия, приготвени в олио – понички с конфитюр (суфганиот) и картофени кюфтенца (латкес). Децата играят с четиристенен пумпал (дрейдел) и получават лакомства и парички (хануке гелт).

Пурим – Празникът на спасението

Чества се през месец Адар в памет на избавлението на персийските евреи от заговора на злия везир Аман, разказано в библейската Книга на Естир. Празнува се с карнавали, веселие, маскарадни костюми, раздаване на подаръци с храна на близки и бедни (мишлоах манот) и триъгълни сладки с мак или орехи („Ушите на Аман“ / хоменташен).

Сефарадските традиции в България

Еврейското присъствие по българските земи датира още от римската епоха (романиоти), но най-голямото ядро на общността са сефарадите – евреите, изгонени от Испания през 1492 г. с декрета от Алхамбра и намерили убежище в пределите на Османската империя.

• Език и култура: Българските сефаради векове наред съхраняват старинния испано-еврейски език ладино (джудезмо), уникални романси, приказки и пословици.
• Кулинарни традиции: Традиционната сефарадска кухня на българските евреи е богата на печива и ястия с патладжани, сирене и спанак – бурекас, бойкос, пастиче и празнични сладкиши с орехи и мед.
• Софийската синагога: Открита през 1909 г. в присъствието на цар Фердинанд I, тя е най-голямата сефарадска синагога в Югоизточна Европа и архитектурен паметник на културата, символизиращ хармоничното съжителство в София.
• Спасяването на българските евреи: През Втората световна война българското общество – политици, духовници (митрополитите Стефан и Кирил), интелектуалци и граждани – спира депортацията на близо 50 000 свои съграждани евреи, извършвайки безпрецедентен акт на човешка смелост и солидарност.

Официален статут и неприсъствени дни по Кодекса на труда

В България правото на служителите от признатите вероизповедания да ползват отпуск за своите религиозни празници е законово регламентирано в чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда:

„Работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, имат право да ползват част от платения си годишен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160 за дните на религиозните празници на съответното вероизповедание.“
— чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда

Ежегодно Министерският съвет на Република България приема решение за определяне на дните на религиозните празници за съответната година за изповядващите еврейска религия в България. Обикновено като официални неприсъствени дни за еврейската общност се обявяват:

• Песах: първият и последният ден от празника;
• Рош Ашана: двата дни на еврейската Нова година;
• Йом Кипур: денят на изкуплението;
• Сукот: първият ден от празника.