Православен календар на БПЦ

Църковни празници в България

Справочник за православните и християнски празници според календара на Българската православна църква – Българска патриаршия. Великите празници, подвижните и неподвижните дати, постите и църковните задушници.

12-те велики празника Подвижни празници Православни пости Задушници Всички празници Църковен календар

Православният календар на Българската православна църква

Българската православна църква (БПЦ) използва т.нар. Поправен юлиански (Новоюлиански) календар, приет официално през 1968 г. При този стил:

Неподвижните църковни празници (с твърда дата в месеца, като Коледа на 25 декември, Богоявление на 6 януари, Гергьовден на 6 май, Димитровден на 26 октомври) съвпадат с датите на гражданския календар.
Подвижните църковни празници (които се определят спрямо Възкресение Христово – Великден) се изчисляват по древната александрийска Пасхалия според Юлианския календар, както повелява канонът на Вселенските събори.

Център на целия богослужебен и духовен живот на православните християни е Възкресение Христово (Пасха, Великден) – „Празникът на празниците и Тържеството на тържествата“, който бележи победата на Христос над греха и смъртта.

Дванадесетте велики църковни празника

Освен Великден, в православието са обособени 12 особено тържествени празника, посветени на събития от земния живот на Иисус Христос (Господски празници) и Света Богородица (Богородични празници):

08.09 Рождество Богородично (Малка Богородица) Раждането на Пресветата Дева Мария от праведните Йоаким и Анна. Първият велик празник в църковната година.

14.09 Въздвижение на Честния Кръст (Кръстовден) Намирането на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим от света царица Елена. Ден на строг пост.

21.11 Въведение Богородично Въвеждането на 3-годишната Дева Мария в Йерусалимския храм. В България се чества и като Ден на християнското семейство и православната младеж.

25.12 Рождество Христово (Коледа) Въплъщението на Сина Божий и раждането на Спасителя във Витлеем. Край на 40-дневния Рождественски пост.

06.01 Богоявление (Йордановден, Кръщение Господне) Кръщението на Иисус Христос в река Йордан от св. Йоан Кръстител и явяването на Светата Троица. Велик водосвет.

02.02 Сретение Господне Срещата на 40-дневния Младенец Иисус в Йерусалимския храм с праведния старец Симеон Богоприемец и пророчица Анна.

25.03 Благовещение Архангел Гавриил благовества на Дева Мария, че ще зачене и роди Спасителя на света. Разрешава се риба по време на Великия пост.

Подвижен Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница) Неделята преди Великден. Тържественото влизане на Христос в Йерусалим. Освещават се върбови клонки, символизиращи палмовите вейки.

Подвижен Възнесение Господне (Спасовден) 40 дни след Великден (винаги в четвъртък). Възнасянето на възкръсналия Христос на небесата пред очите на апостолите.

Подвижен Петдесетница (Света Троица) 50 дни след Великден (в неделя). Слизането на Светия Дух над апостолите. Смята се за рожден ден на Христовата Църква.

06.08 Преображение Господне Преобразяването на Христос на планината Тавор в Божествена светлина. Освещава се новото грозде.

15.08 Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица) Заспиването и отнасянето на Божията Майка на небесата. Един от най-почитаните летни църковни празници в страната.

Подвижни църковни празници: как се определят?

Всички подвижни християнски празници зависят от датата на Великден. Според канона на Първия вселенски събор (Никея, 325 г.), Великден се чества в първата неделя след първото пролетно пълнолуние, но задължително след еврейската Пасха.

Кръгът на подвижните празници обхваща:

Месни Заговезни: 8 седмици преди Великден – последен ден, в който се яде месо преди Великия пост.
Сирни Заговезни (Прошка): 7 седмици преди Великден – начало на строгия пост от животински храни.
Тодоровден: първата събота от Великия пост.
Лазаровден: съботата преди Цветница – възкресяването на Лазар от Христа.
Цветница (Връбница): неделята преди Великден.
Страстната седмица (Велики понеделник – Велики петък – Велика събота): спомен за страданията, разпятието и погребението на Христос.
Възкресение Христово (Великден): неделя, подвижна дата между 4 април и 8 май.
Светлата седмица: седмицата след Великден, в която се възпява радостта от Възкресението.
Възнесение Господне (Спасовден): 40 дни след Великден.
Петдесетница и Духовден: съответно 50 и 51 дни след Великден.

Четирите големи православни поста

В православното учение постът е духовно и телесно въздържание – време за молитва, покаяние, добри дела и прошка, съпътствано от отказ от месни, млечни продукти и яйца.

1. Великденски пост Света Четиридесетница и Страстната седмица Най-дългият и строг пост в годината (около 48 дни). Започва в понеделник след Сирни Заговезни и завършва в нощта на Великден. Разрешава се риба само на Благовещение и Цветница.

2. Петропавловски пост От Неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни) Продължителността му варира според датата на Великден – от няколко дни до над месец. Посветен е на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

3. Богородичен пост От 1 до 14 август (14 дни) Строг двуседмичен пост в чест на Пресвета Богородица. Риба се разрешава единствено на празника Преображение Господне (6 август).

4. Рождественски (Коледен) пост От 15 ноември до 24 декември (40 дни) Пост преди Рождество Христово. По-лек от Великия пост: от 21 ноември (Въведение Богородично) до 19 декември (Никулденски период) в събота и неделя се разрешава риба.

Еднодневни пости през годината

Освен четирите многодневни поста, православните християни постят всяка сряда (в памет на предателството на Юда) и всеки петък (в памет на кръстните страдания на Спасителя), както и в специални дни на покаяние:

Водокръст (5 януари – денят преди Богоявление);
Отсичане главата на Йоан Кръстител (29 август);
Кръстовден (14 септември).

Църковни задушници: дни за почит към починалите

В църковния календар на БПЦ са отредени три общонародни съботни дни, в които се отслужват панихиди за упокой на душите на всички починали православни християни:

Месопустна задушница: съботата преди Месни Заговезни (в началото на пролетния пост).
Черешова (Спасовска) задушница: съботата преди Петдесетница (през май или юни). Раздават се първите узрели череши и жито.
Архангелова (Мъжка) задушница: съботата преди Архангеловден (през ноември). Отдава се почит както на починалите близки, така и на падналите български воини за свободата на Родината.

Сезонни празници Национални празници Почивни дни Всички празници в календара