Законодателство и календар
Национални и официални празници в България
Каква е законовата разлика между Националния празник и официалните празници в България. Пълен списък по чл. 154 от Кодекса на труда, правила за прехвърляне на почивни дни и заплащане при работа на празник.
Национален празник vs Официални празници: каква е разликата?
В публичното пространство често се използва изразът „национални празници“ за всички почивни дни в календара, но в българското законодателство има строго разграничение:
- Националният празник на Република България е САМО ЕДИН: 3 март – Денят на Освобождението на България от османско иго. Той е обявен за такъв с решение на Великото народно събрание през 1990 г. На този ден се провежда официалният държавен ритуал с издигане на националния трибагреник пред паметника на Незнайния воин в София, тържествена заря-проверка и поклонение на връх Шипка.
- Официалните празници са всички останали дни, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, които държавата е обявила за неприсъствени (неработни) за цялата страна.
Пълен списък на официалните празници в Република България
Всички официални празници са законово регламентирани и гарантират неработен ден за трудещите се по трудово правоотношение:
Правилото за прехвърляне на почивни дни (чл. 154, ал. 2 от КТ)
През декември 2016 г. Народното събрание прие важна промяна в Кодекса на труда, която сложи край на практиката за отработване на празници в съботите и въведе европейския модел за компенсация:
„Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.“
— чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда
Това означава, че:
- Ако официален празник (напр. 3 март или 6 септември) се падне в събота или неделя, следващият понеделник автоматично става почивен ден.
- Ако Коледа (25 и 26 декември) съвпадне със събота и неделя, за почивни се обявяват следващите понеделник и вторник (27 и 28 декември).
- Изключение: Великденските празници (Велики петък, Велика събота, Великден неделя и Светли понеделник) не подлежат на допълнително прехвърляне, тъй като те по дефиниция са подвижни и обхващат четири дни около уикенда.
Заплащане и трудови права при работа на официален празник
Ако служебните ви задължения изискват да работите на официален празник (напр. непрекъсваем производствен процес, спешна помощ, охрана, хотелиерство или търговия), законодателството гарантира специално увеличено възнаграждение:
1. Стандартно възнаграждение за празничен ден
Съгласно чл. 264 от Кодекса на труда, за работа на официален празник, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на основното трудово възнаграждение (двойна надница).
2. Извънреден труд в празничен ден
Ако работата на официален празник е и извънреден труд (т.е. положен извън редовния ви график по разписание), съгласно чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ заплащането се увеличава със 100% увеличение над вече удвоената надница. Така ефективното заплащане за този ден достига четворен размер (400%).
3. При сумирано изчисляване на работното време
Когато служителят работи по график при сумирано изчисляване на работното време и дежурството му се пада на официален празник по график, трудът не е извънреден, но се заплаща удвоено според изработените часове.