Религиозни и традиционни календари в България
Мюсюлмански празници в България
Справочник за мюсюлманските и ислямските празници в страната: Рамазан Байрам (Шекер Байрам) и Курбан Байрам, как се изчисляват датите по лунния календар Хиджра и неприсъствени дни по закон.
Мюсюлманският лунен календар (Хиджра)
Мюсюлманските празници се определят според ислямския лунен календар (Хиджра), чието летоброене започва от преселението на пророка Мохамед от Мека в Медина през 622 г. от н.е.
За разлика от слънчевия григориански календар, лунната година се състои от 12 лунни месеца (всеки с продължителност 29 или 30 дни) и има общо около 354 дни – т.е. с 10 до 12 дни по-кратка от слънчевата година. Поради тази причина:
- Всички мюсюлмански празници се изместват с приблизително 10–11 дни по-рано спрямо предходната слънчева година.
- В рамките на цикъл от около 33 години празниците преминават през всички сезони – лято, пролет, зима и есен.
- Точният ден на настъпване на празника традиционно се потвърждава от Главното мюфтийство на Република България при астрономическото наблюдение на новия лунен полумесец (хилал).
Рамазан Байрам (Шекер Байрам, Ид ал-Фитр)
Рамазан Байрам (известен в България и като Шекер Байрам) бележи края на свещения девети месец Рамазан. Той е празникът на пречистването, търпението, милосърдието и благодарността.
Постът през месец Рамазан (Оруч)
През целия месец Рамазан вярващите мюсюлмани спазват строг пост (оруч) – въздържат се от храна, вода, пушене и порочни мисли от първите лъчи на зората (сухур / сабах) до залез слънце (ифтар). Постът е един от Петте стълба на исляма и има за цел да възпита духовно смирение, състрадание към бедните и самоконтрол.
Обичаи и традиции за Рамазан Байрам
- Празничен намаз (Байрам намаз): В първия ден от празника мъжете отиват рано сутринта в джамията за тържествена обща молитва.
- Искане на прошка и целуване на ръка: По-младите посещават домовете на родителите, бабите, дядовците и по-възрастните роднини, целуват им ръка и искат прошка за прегрешенията през годината.
- Шекер и сладкиши: Гостите се черпят с кафе, баклава, кадаиф, локум, реване и бонбони (откъдето идва и названието „Шекер Байрам“), а на децата се раздават лакомства и парички.
- Милостиня (Зекят ал-Фитр / Садака Фитр): Всеки глава на семейство е длъжен да раздаде милостиня на нуждаещи се преди байрамската молитва, за да може всеки беден да посрещне празника с храна на масата.
Курбан Байрам (Ид ал-Адха)
Курбан Байрам (Празникът на жертвоприношението) е най-големият празник в исляма. Чества се около 70 дни след Рамазан Байрам, в десетия ден на месец Зул-хиджа, и продължава три или четири дни.
Духовен смисъл и хадж
Празникът напомня за готовността на пророка Ибрахим (Авраам) да принесе в жертва първородния си син Исмаил в знак на безпрекословно подчинение пред волята на Аллах, след което Бог заменя момчето с овен. В дните непосредствено преди Курбан Байрам милиони вярващи извършват свещеното поклонение (хадж) в Мека край Кааба.
Обичаят за принасяне на курбан
- Всяко заможно семейство коли жертвено животно (овен, коза, теле). Животното трябва да е здраво и отгледано с грижа.
- Правилото за трите части: Месото от курбана задължително се разделя на три равни части:
- Една част се дарява на бедни, сираци и социално слаби семейства;
- Втора част се раздава на съседи, приятели и роднини (независимо от тяхната вяра);
- Третата част остава за празничната семейна трапеза.
- Празникът е израз на солидарност, човечност и заличаване на социалните различия между хората.
Законов статут в България: неприсъствени дни по Кодекса на труда
В Република България правото на гражданите да изповядват своята религия и да честват своите празници е конституционно гарантирано. В чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано правото на служителите от вероизповедания, различни от източноправославното, да ползват отпуск за своите религиозни празници:
„Работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, имат право да ползват част от платения си годишен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160 за дните на религиозните празници на съответното вероизповедание.“
— чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда
Ежегодно Министерският съвет приема официално решение с точните дати на празниците за съответната година за мюсюлманското вероизповедание в България (обикновено дните на Рамазан Байрам и Курбан Байрам). Работодателят е длъжен да разреши отпуск на служителя за тези дни.