Баба Марта

Празникът е с фиксирана дата: 1 март.

Празникът на 1 март

Баба Марта е народен празник, свързан с началото на март и с очакването на пролетта. На същата дата църковният календар почита св. преподобномъченица Евдокия, а образът на Баба Марта идва от по-стари народни представи.

В народното предание тя е сурова и променлива баба. Когато е в добро настроение, грее слънце, а когато се разсърди, идват студ и вятър.

Мартеницата

На 1 март се подаряват и връзват мартеници от усукани бели и червени конци, най-често от вълна или памук. Те се носят на китката, на дрехата, а на места се връзват и на домашните животни.

Според обичайното тълкуване червеното се свързва с живота, а бялото – с чистотата. Червено-белите нишки присъстват и в обичая да се закача червена тъкан или прежда пред вратата, с който според преданието се омилостивява Баба Марта.

Кога се сваля мартеницата

Мартеницата се носи до първия видян щъркел, лястовица или до първото разцъфнало дърво. След това се завързва на клон на цъфнало, включително плодно дърво, или се поставя под камък.

Според поверията птицата или насекомото, видяно тогава, предсказва каква ще бъде годината. В някои семейства стопанката почиства дома и приготвя пита или други домашни ястия, за да бъде Баба Марта „засмяна“.

Признание на традицията

През 2017 г. традицията на мартеницата е вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Празникът събира в един ден мартенските поверия, червено-белите конци и посрещането на пролетта.