Димитровден

Празникът е с фиксирана дата: 26 октомври.

Св. великомъченик Димитър Солунски

На 26 октомври Православната църква почита св. великомъченик Димитър Солунски. Той е римски офицер, пострадал за християнската вяра при император Диоклетиан около 306 г. в Солун.

Св. Димитър е покровител на Солун и е сред почитаните светци във Византия и на Балканите. Над гроба му е издигната голяма базилика, която остава един от символите на града.

Св. Димитър и Асеневци

Светецът има особено място в българската история. През 1185 г. братята Асен и Петър вдигат въстание в Търново след освещаването на църквата „Св. Димитър“.

Те го обявяват за покровител на новата българска държава. Празникът е свързан и с Асеневци, за които св. Димитър е закрилник.

Край на пастирската година

В народния календар Димитровден е наричан „есенният Гергьовден“. Денят отбелязва завършека на пастирската и стопанската година: стадата се прибират от планинските пасища, а овчарите и ратаите приключват службата си при стопаните, при които са работили от Гергьовден.

Според народното вярване св. Димитър довежда зимата. В някои краища първият сняг на Димитровден се приема като знак за ранна и студена зима.

Трапеза и полазник

На празничната трапеза се слагат ястия с овче месо или петел, варена царевица, тиква и прясно омесена пита. Близки и съседи се събират на гости.

На места особено значение има първият гост в дома, наричан полазник. Според поверието по това дали той е добър и имотен човек се гадае каква ще бъде идната година за къщата. Общата есенна задушница в Българската православна църква е Архангеловата – в съботата преди Архангеловден (8 ноември), а не преди Димитровден.