Еньовден

Празникът е с фиксирана дата: 24 юни.

Църковен празник и народни представи

На 24 юни църквата чества Рождество на св. Йоан Кръстител. Еньовден е народното име на този ден.

Еньовден е на 24 юни и не съвпада с астрономическото лятно слънцестоене. Точният момент на слънцестоенето се определя за конкретната година и часова зона. В народните представи празникът бележи поврата на слънцето към зима. Той се свързва с най-дългите летни дни и с обичаи, изпълнявани рано сутрин.

Билки и еньовска роса

Преди изгрев жени и моми берат градински и диви растения, наричани „седемдесет и седем и половина“. Сред тях са жълт кантарион, дядо Иванова брада и мащерка.

Според народното вярване билките, набрани преди слънце, са с най-голяма сила. От тях се сплита Еньовски венец, който се окачва над вратата и се пази цяла година, а част от растенията се използват в народната практика за лечение.

На еньовската роса също се приписват особени свойства. На места момичетата се къпят или мият с нея, а мома наднича във „вода без говор“, за да гадае за бъдещия си съпруг.

Венецът и Еньова буля

Под Еньовския венец според старото поверие минават хора и добитък. Венци се хвърлят и се използват в момински гадания.

В Източна България и Странджа се изпълнява обичаят Еньова буля. Момичета пускат китки и пръстени в котле с мълчана вода, след което гадаят за женитба и късмет.

Трапеза и огньове

На трапезата се слагат прясна пита, сирене, мляко и сезонни плодове. Тези храни присъстват в празничното посрещане на деня.

На много места се палят огньове и се прескача през тях. Обичаят е част от народното отбелязване на Еньовден.