Голяма Богородица

Празникът е с фиксирана дата: 15 август.

Смисълът на празника

На 15 август се отбелязва Успение Богородично, наричано в народа Голяма Богородица. Празникът е посветен на края на земния живот на Пресвета Богородица и на нейното възнасяне в небесна слава. Той е сред големите летни православни празници и поставя края на Успенския пост.

Думата „успение“ означава заспиване и изразява представата за мирната ѝ кончина. Постът преди празника продължава от 1 до 14 август.

Църковното предание

Според църковното предание Пресвета Богородица почива в Йерусалим, а апостолите се събират край одъра ѝ. Иисус приема душата ѝ, а по-късно тя е взета на небето с тялото си.

В храмовете денят се отбелязва с празнична литургия. На много места се освещават плодове и билки, особено грозде.

Храмови празници и събори

Успение Богородично е храмов празник на много църкви и манастири, сред които Бачковският манастир „Успение Богородично“. Там и в други селища с храм или манастир на името на Богородица се събират поклонници и се правят събори.

На места хората носят в църквата хляб, плодове и дарове. Правят се и курбани, а след службата роднини и съседи се събират на обща трапеза с питка, сезонни плодове и постни или месни ястия според местния обичай.

Народни представи

В народните представи Голяма Богородица бележи прехода към есента и първите знаци на отминаващото лято. С празника се свързва и отлитането на щъркелите.

На места по-младите в рода отиват да засвидетелстват почит към по-възрастните жени, носещи името на Божията майка.