Нова година

Празникът е с фиксирана дата: 1 януари.

Начало на календарната година

Нова година се отбелязва на 1 януари, първия ден от годината по григорианския календар. Той е въведен в България през 1916 г., когато след 31 март следва 14 април. Дотогава разликата с Европа е 13 дни.

Празникът е светски, но съвпада с народния Васильовден, наричан още Сурва. На този ден църквата почита Обрезание Господне и св. Василий Велики.

Посрещане на Новата година

Новата година се посреща с празнична трапеза, поздрави и фойерверки. В полунощ по традиция се излъчва обръщение на президента, а в много домове се отваря шампанско.

На трапезата често присъства баница с късмети, дрянови клончета или монети. Приготвят се и ястия със свинско, а първото парче от баницата на места се отделя за дома или за Богородица.

Сурвакане и полазник

На 1 януари деца и младежи обикалят близки и съседи със сурвачки от дрян, украсени с вълна, пуканки и сушени плодове. Те леко потупват стопаните по гърба и отправят благословии за здраве и берекет.

Според вярването първият гост в дома през годината, наричан полазник, носи късмет, затова се държи той да е добър и работлив човек. В някои западнобългарски селища около Сурва маскарадни дружини обикалят с шумни звънци и маски, за да прогонят злото.

Почивен ден

Денят е официален неприсъствен празник по чл. 154 от Кодекса на труда. Когато фиксиран официален празник се падне в събота или неделя, почивният ден се прехвърля в следващия работен ден; великденските празници са изключение.