Богоявление (Йордановден)

Празникът е с фиксирана дата: 6 януари.

Кръщението Господне

Богоявление, наричано и Йордановден, възпоменава кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. Според Евангелията тогава се разкрива Светата Троица: Синът се кръщава, Светият Дух слиза във вид на гълъб, а Отец говори от небето.

Празникът е Господски и с него завършват Коледните празници. Народното му име идва от река Йордан.

Отделянето на празника

Богоявление е сред най-старите християнски празници. През II–III век на този ден се отбелязва цялото Христово явяване, а по-късно Рождеството се отделя от кръщението.

Названието „Богоявление“ е свързано с евангелския разказ за явяването на Светата Троица при кръщението. Така църковният смисъл на деня е съсредоточен върху Кръщението Господне.

Велик водосвет и кръстът във водата

В храмовете се извършва Велик водосвет и се раздава осветена вода, наричана агиазма. След службата хората я носят у дома и според народното вярване с нея поръсват къщата, двора и стопанските помещения.

При обреда свещеникът хвърля кръст във вода — река, езеро или море, а мъже и момци се надпреварват да го извадят. В Калофер е известен обичаят с мъжкото хоро в ледените води на Тунджа.

Народни представи и трапеза

С Богоявление според вярването завършват „Мръсните дни“ — времето от Коледа до 6 януари, когато злите сили са на свобода. След водосвета те изчезват, затова на места се пие светена вода и се кропи домът.

На празничната трапеза се слагат пита, свинско месо, сарми или други гозби с месо. Според народното вярване ясното и студено време на Йордановден е знак за здрава и плодородна година.